Митовете за битката при Курск
Преди 75 години, през август 1943, завършва най-голямото стълкновение през Втората международна война: борбата при Курск, която е и една от най-големите танкови борби в историята. Тя продължава към 50 дни и в нея вземат участие към 3 милиона бойци, съвсем 8000 танка, самоходни артилерийски установки и не по-малко от 4500 самолета.
Операция " Цитадела "
През лятото на 1943 година Третият райх съумява за финален път да концентрира толкоз сили на Източния фронт. В региона на Курската дъга нацистка Германия желае да нанесе удар по настъпващите руски войски и да ги унищожи. Операцията, наречена " Цитадела ", обаче се проваля. Германците губят борбата.
" След това поражение германците веча нямат опция да разпрострат масирана офанзива. Това е последното огромно нахлуване на Вермахта през Втората международна война, след което нацистка Германия дефинитивно губи самодейността на Източния фронт ", акцентира Йенс Вернер, куратор на Военно-историческия музей на Бундесвера в Дрезден. " Именно заради това доста генерали от Вермахта стартират да настояват, че концепцията за интервенция " Цитадела " била на Хитлер. Само че това не е правилно. Хитлер е бил срещу борбата при Курската дъга ", разяснява мюнхенският историк Роман Тьопел и прибавя, че концепцията за интервенция " Цитадела " пристигнала от командващия втора танкова войска генерал-полковник Рудолф Шмид. " Впоследствие генералите убеждават и Хитлер. "
Кой е отговорен за провалянето на германците?
Роман Тьопел от години изследва борбата при Курск. Той е създател на книга, озаглавена " Курск 1943. Най-голямото стълкновение през Втората международна война ". Издадена е през 2017 година и към този момент е преведена на испански, британски и френски. През есента следва издавенето ѝ на съветски език. Роман Тьопел е един от дребното историци, получил достъп до архива на немския фелдмаршал Ерих декор Манщайн, който е взел участие и в двете международни войни и се счита за най-талантливия пълководец на Вермахта.
В своята книга Тьопел се пробва да развенчае съществуващите и до през днешния ден многочислени заблуди към борбата в района на Курската дъга. Така да вземем за пример неколцина историци настояват, че интервенция " Цитадела ", която е увод към сраженията под Курск, е можела да бъде сполучлива, в случай че била стартирана по-рано. Но Хитлер желал да дочака доставката на танковете и я отсрочил за месец юли. " В редица военни записки написа, че в случай че германците били започнали интервенцията по-рано, щели да завоюват борбата. Но това не е правилно. Започването на интервенцията през май е било невероятно заради метеорологичните условия. През май 1943 валят проливни дъждове ", акцентира Роман Тьопел.
" Хитлер фактически залага огромни очаквания на новите модели танкове. Под Курск е било съсредоточено огромно количество нова военна техника - да вземем за пример към 130 тежки танкове " Тигър ". Освен това точно в тази битка за първи път се включват и танкове вид " Пантера " ", споделя Йенс Вернер. Впрочем, тези и други числа, посочвани от историците, се разграничават значително в взаимозависимост от източниците.
В началото триумфът е на страната на Вермахта. Разгърнатото на 12 юли 1943 година танково стълкновение под Прохоровка се трансформира в една от най-известните части от интервенция " Цитадела ". По данни на военния историк Карл-Хайнц Фризер, в него вземат участие 186 немски и 672 съветски танка. И въпреки че германците не съумяват да завземат Прохоровка, руските загуби са обилни. Червената войска губи 235 танка, а германците - по-малко от 10.
" В борбата под Прохоровка руските войски претърпяват съкрушително проваляне. Въпреки това руското командване афишира сражението като победа и оповестява за това в Москва. В светлината на окончателната победа на Червената войска при Курск това изглеждало задоволително правдоподобно ", споделя историкът Матиас Ул. Как обаче Червената войска, чиито сили превъзхождат доста силите на съперника (почти два пъти повече танкове и 130 000 бойци против 70 000 германци), е могла да загуби тази част от борбата? По думите на Карл-Хайнц Фризер, при борбата под Прохоровка руските генерали са позволили прекалено много неточности, тъй като Сталин ги карал да бързат.
Така да вземем за пример 29-и танков корпус е бил хвърлен в борбата без авансово разузнаване и е бил посрещнат от огъня на немски танкове, които са изчаквали врага в укрития. Така 29-и танков корпус е бил съвсем изцяло погубен.
Снимка от август 1943
Някои историци настояват, че германците са изгубили борбата при Курската дъга заради прибързаната заповед на Хитлер да бъде спряно настъплението в северния сектор и да бъдат предислоцирани обособени танкови бригади от Курск към Сицилия, където навлезли английски и американски войски. Роман Тьопел и Йенс Вернер обаче изрично опровергават това. Както разяснява Роман Тьопел, този мит се появява в записките на Ерих декор Манщайн. " Но това е единствено легенда. Настъплението на 9-а немска войска в северния сектор на Курската дъга е било спряно още на 10 юли. Освен това Хитлер дава заповед за преустановяване на настъплението, само че не поради нахлуването на съдружниците в Сицилия, а поради почналото на 12 юли нахлуване на руските войски под Орел ", коментира той. Генералите, които приписват виновността за провалянето от Курската борба само на фюрера, настояват и друго: че германците нямало да понесат толкоз огромни провали, в случай че били останали на отбранителни позиции, вместо да настъпват на Източния фронт през лятото на 1943 година. " Но и това не е правилно. Операция " Цитадела " не коства на немската войска толкоз огромни загуби. Във всеки случай те не надвишават загубите, понесени по време на отбранителните боеве. Освен това през 1943 година немските войски нямат опция да останат в защита и да пазят силите си, защото Червената войска по този начин и по този начин е минала в нахлуване и германците нямало по какъв начин да избегнат тежки боеве ", споделя Роман Тьопел.
Русия прави преоценка. А Западът?
Съветската и съветската историография дефинират сраженията при Курск като окончателен повратен миг във Втората международна война и трета по значителност борба след борбите при Москва и Сталинград. Германските историци обаче опровергават това мнение. " Битката в региона на Курската дъга е била едно от най-големите и кръвопролитни сражения по време на Втората международна война, само че никога не е била решаваща. Много по-рано излиза наяве, че германците ще изгубят войната: още през 1942 година след неуспеха на проекта " Барбароса " и двете неудачни настъпления на Източния фронт, както и около сражението в атола Мидуей, което бележи преломен миг в борбата в Тихия океан и след което там самодейността минава в ръцете на американците ", споделя Роман Тьопел.
На Запад пък не дооценяват Курската борба. " Тук хората знаят доста повече за Сталинградската борба и десанта в Нормандия, както и за сраженията сред англо-американските и италианско-германските войски в Северна Африка. А Курската борба има огромно военно-историческо значение ", споделя Матиас Ул. " Рано е да слагаме точка на проучванията на борбата при Курск. За да получат действителна визия за това стълкновение, учените би трябвало да работят още доста със руските и немските архиви, да изследват маса документи и материали. Сега да вземем за пример историците проучват немските документи от оня интервал, които дълго време бяха в архива на министерството на защитата на Съветския съюз, а по-късно и в министерството на Русия. Сега тези документи се цифровизират и скоро ще бъдат налични в интернет ", заключава Матиас Ул.
Виж всички публикации от Наталия Королева-->
Операция " Цитадела "
През лятото на 1943 година Третият райх съумява за финален път да концентрира толкоз сили на Източния фронт. В региона на Курската дъга нацистка Германия желае да нанесе удар по настъпващите руски войски и да ги унищожи. Операцията, наречена " Цитадела ", обаче се проваля. Германците губят борбата.
" След това поражение германците веча нямат опция да разпрострат масирана офанзива. Това е последното огромно нахлуване на Вермахта през Втората международна война, след което нацистка Германия дефинитивно губи самодейността на Източния фронт ", акцентира Йенс Вернер, куратор на Военно-историческия музей на Бундесвера в Дрезден. " Именно заради това доста генерали от Вермахта стартират да настояват, че концепцията за интервенция " Цитадела " била на Хитлер. Само че това не е правилно. Хитлер е бил срещу борбата при Курската дъга ", разяснява мюнхенският историк Роман Тьопел и прибавя, че концепцията за интервенция " Цитадела " пристигнала от командващия втора танкова войска генерал-полковник Рудолф Шмид. " Впоследствие генералите убеждават и Хитлер. "
Кой е отговорен за провалянето на германците?
Роман Тьопел от години изследва борбата при Курск. Той е създател на книга, озаглавена " Курск 1943. Най-голямото стълкновение през Втората международна война ". Издадена е през 2017 година и към този момент е преведена на испански, британски и френски. През есента следва издавенето ѝ на съветски език. Роман Тьопел е един от дребното историци, получил достъп до архива на немския фелдмаршал Ерих декор Манщайн, който е взел участие и в двете международни войни и се счита за най-талантливия пълководец на Вермахта.
В своята книга Тьопел се пробва да развенчае съществуващите и до през днешния ден многочислени заблуди към борбата в района на Курската дъга. Така да вземем за пример неколцина историци настояват, че интервенция " Цитадела ", която е увод към сраженията под Курск, е можела да бъде сполучлива, в случай че била стартирана по-рано. Но Хитлер желал да дочака доставката на танковете и я отсрочил за месец юли. " В редица военни записки написа, че в случай че германците били започнали интервенцията по-рано, щели да завоюват борбата. Но това не е правилно. Започването на интервенцията през май е било невероятно заради метеорологичните условия. През май 1943 валят проливни дъждове ", акцентира Роман Тьопел.
" Хитлер фактически залага огромни очаквания на новите модели танкове. Под Курск е било съсредоточено огромно количество нова военна техника - да вземем за пример към 130 тежки танкове " Тигър ". Освен това точно в тази битка за първи път се включват и танкове вид " Пантера " ", споделя Йенс Вернер. Впрочем, тези и други числа, посочвани от историците, се разграничават значително в взаимозависимост от източниците.
В началото триумфът е на страната на Вермахта. Разгърнатото на 12 юли 1943 година танково стълкновение под Прохоровка се трансформира в една от най-известните части от интервенция " Цитадела ". По данни на военния историк Карл-Хайнц Фризер, в него вземат участие 186 немски и 672 съветски танка. И въпреки че германците не съумяват да завземат Прохоровка, руските загуби са обилни. Червената войска губи 235 танка, а германците - по-малко от 10.
" В борбата под Прохоровка руските войски претърпяват съкрушително проваляне. Въпреки това руското командване афишира сражението като победа и оповестява за това в Москва. В светлината на окончателната победа на Червената войска при Курск това изглеждало задоволително правдоподобно ", споделя историкът Матиас Ул. Как обаче Червената войска, чиито сили превъзхождат доста силите на съперника (почти два пъти повече танкове и 130 000 бойци против 70 000 германци), е могла да загуби тази част от борбата? По думите на Карл-Хайнц Фризер, при борбата под Прохоровка руските генерали са позволили прекалено много неточности, тъй като Сталин ги карал да бързат.
Така да вземем за пример 29-и танков корпус е бил хвърлен в борбата без авансово разузнаване и е бил посрещнат от огъня на немски танкове, които са изчаквали врага в укрития. Така 29-и танков корпус е бил съвсем изцяло погубен.
Снимка от август 1943
Някои историци настояват, че германците са изгубили борбата при Курската дъга заради прибързаната заповед на Хитлер да бъде спряно настъплението в северния сектор и да бъдат предислоцирани обособени танкови бригади от Курск към Сицилия, където навлезли английски и американски войски. Роман Тьопел и Йенс Вернер обаче изрично опровергават това. Както разяснява Роман Тьопел, този мит се появява в записките на Ерих декор Манщайн. " Но това е единствено легенда. Настъплението на 9-а немска войска в северния сектор на Курската дъга е било спряно още на 10 юли. Освен това Хитлер дава заповед за преустановяване на настъплението, само че не поради нахлуването на съдружниците в Сицилия, а поради почналото на 12 юли нахлуване на руските войски под Орел ", коментира той. Генералите, които приписват виновността за провалянето от Курската борба само на фюрера, настояват и друго: че германците нямало да понесат толкоз огромни провали, в случай че били останали на отбранителни позиции, вместо да настъпват на Източния фронт през лятото на 1943 година. " Но и това не е правилно. Операция " Цитадела " не коства на немската войска толкоз огромни загуби. Във всеки случай те не надвишават загубите, понесени по време на отбранителните боеве. Освен това през 1943 година немските войски нямат опция да останат в защита и да пазят силите си, защото Червената войска по този начин и по този начин е минала в нахлуване и германците нямало по какъв начин да избегнат тежки боеве ", споделя Роман Тьопел.
Русия прави преоценка. А Западът?
Съветската и съветската историография дефинират сраженията при Курск като окончателен повратен миг във Втората международна война и трета по значителност борба след борбите при Москва и Сталинград. Германските историци обаче опровергават това мнение. " Битката в региона на Курската дъга е била едно от най-големите и кръвопролитни сражения по време на Втората международна война, само че никога не е била решаваща. Много по-рано излиза наяве, че германците ще изгубят войната: още през 1942 година след неуспеха на проекта " Барбароса " и двете неудачни настъпления на Източния фронт, както и около сражението в атола Мидуей, което бележи преломен миг в борбата в Тихия океан и след което там самодейността минава в ръцете на американците ", споделя Роман Тьопел.
На Запад пък не дооценяват Курската борба. " Тук хората знаят доста повече за Сталинградската борба и десанта в Нормандия, както и за сраженията сред англо-американските и италианско-германските войски в Северна Африка. А Курската борба има огромно военно-историческо значение ", споделя Матиас Ул. " Рано е да слагаме точка на проучванията на борбата при Курск. За да получат действителна визия за това стълкновение, учените би трябвало да работят още доста със руските и немските архиви, да изследват маса документи и материали. Сега да вземем за пример историците проучват немските документи от оня интервал, които дълго време бяха в архива на министерството на защитата на Съветския съюз, а по-късно и в министерството на Русия. Сега тези документи се цифровизират и скоро ще бъдат налични в интернет ", заключава Матиас Ул.
Виж всички публикации от Наталия Королева-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ